Състезател по вдигане от лег
Дата на интервюто: 31.07.2009 г. 
Възраст: 34 г.
Роден на: 26.01.1975
Тегло: 85 кг.
Категория:82,5 лг.
Титли: 28 републикански титли-1-во място-лег и силов трибой
Тренировъчен стаж: 22 години

Alternative Nutrition: Любо, ти стана наше рекламно лице през лятото на 2008 г., докато работеше в нашия фирмен магазин като консултант. Ти употребяваш нашите хранителни добавки от тогава. Какво ще кажеш за тяхната ефективност? Спомняме си, че беше очаровам от няколко продукта.

Любомир Димов: Да, така е. Бях изненадан от ефективността и качеството на българските продукти, произведени от вашата фирма. В началото бях в известен смисъл  резервиран към продукти от български производител. Обаче опитах Crea-Glu Tech и веднага станах фен на този продукт. Преди тренировка консумирам по 20 гр. от него, след което по време на тренировка ефекта му при мен се изразява в мощно мускулно напомпване, прилив на енергия и прираст на сила. Това е най-ефективният продукт, който съм пил до момента. Мощното мускулно напомпване се дължи преди всичко на L-arginine, която е прекусор на азотния оксид (NO) в организма. Азотният оксид има съдоразширяващо действие и по този начин подобрява мускулното кръвонапълване и храненето на мускулните клетки. Принос за това има и съдържащата се в продукта аминокиселина L-glutamine, която увеличава нивата на L-glutamine в ЦНС. L-glutamine е стимул за генериране на азотен оксид в ЦНС. Приливът на енергия се дължи на Taurine и витаминния премикс, приливът на максимална сила на Creatine.
Alternative Nutrition: За останалите продукти какво ти е мнението?
Любомир Димов: Харесвам Alternative Whey Gainer: с него качих 7 кг. за две седмици. Tribulus 350 и 80% WPC-това са номер 1 продукти.

Alternative Nutrition: Колкото и да е странно, твърде малко се пише и говори за тренировъчната методика в силовия трибой и вдигането от лег. На нас като спортисти, а и сигурно на нашите потребители ни е много интересно как тренираш. Ще ни издадеш ли в общи линии твоята тренировъчна философия?
Любомир Димов: Философията съм я трупал много години, още от времето на комунизма до ден днешен. Но философията е че много хора бъркат вдигането от лег и силовия трибой с културизма. Двете нямат нищо общо. Когато вляза в залата, аз имам 5 пъти седмично вдигане от лег. Принципът при вдигането на тежести е едно, две, три повторения максимум, а след това почваш единици по-големи паузи и по-големи килограми. Една тренировка по вдигане от лег ми е около два часа, два часа и половина. Това не значи, че тези два часа аз не спирам да вдигам от лег-правя почивки между две-три, дори понякога 5 минути почивка между сериите. Естествено, не правя само лег, а и други упражнения, но в дните, в които почивам от основното движение, лега или силовия трибой.
Alternative Nutrition: А спомагателни движения?
Любомир Димов: Правя вдигането от лег като спомагателно задържане на долна и горна точка на щангата. С вериги има доста упражнения, които правя. Няма как без допълнителни упражнения, не може да правите само вдигане от лег и да станете много силни по вдигане от лег. Във вдигането от лег участват предното рамо, трицепса и горната част на гърба-те също не са за пренебрегване. Тренировъчната методика е това. Много хора ме питат дали мога да се възстановявам, но мускулът се приобщава. И аз примерно, ако питам някой лекоатлет как се възстановяваш като всеки тен тичаш по 5 км. -нали и аз не бих могъл да се възстановя. Общо взето мускулът се приобщава спрямо тренировката. Моят е приспособен да правя не повече от 10 повторения, дори за бицепс правя 6-7 повторения. Нямам тази силова издръжливост на повторенията, която има например един средно трениращ човек в залата. Повечето хора викат: „Абе, щом вдигаш толкова, кой знае какво си взел и си се назобил“-не, просто те не правят тази тренировка, която правя аз. Ако прави тази тренировка, след 2-3 години без кой знае какви медикаменти, ще повдигне силата си, но за сметка на друго. За сметка на тялото си, на издръжливост, ще започнат да болят стави, предразполагат към травми и т.н.
Alternative Nutrition: Как е храненето при силовия трибой и вдигането от лег?
Любомир Димов: Храненето е едно (в културизма и лега)-много преувеличават в статии и телевизии и го правят много сложно. Започнаха много да наблягат на хранителния режим. Един организъм естествено се нуждае от всяко едно нещо. Не може да лишиш организма от дадено нещо, въпросът е в какви количества и по какъв начин ще го поднесеш на този организъм. Аз си определям храненето в зависимост от категорията в която ще се състезавам. Естествено, че наблягам на месо, зеленчуци и въглехидрати. Няма начин без тези неща. Доколкото знам, в културизмът се спират въглехидратите, но те са по-компетентни,по-добре те да ти го обяснят. При нас няма такива неща. Общо взето при нас яденето е жестоко. По такъв начин изглеждам не защото правя някакъв страшен културизъм, аз съм генетично разположен към този спорт. Не мога да си представя да седя на сцена, свикнал съм да ходя да вдигам тежести. Харесва ми да ги гледам, много са хубави, много са здрави. Но не ми е отвътре, колкото и генетично да съм предразположен към този спорт.
Alternative Nutrition: Като килокалории,смяташ ли си приема като проценти въглехидрати и т.н.
Любомир Димов: Не, чак до такава степен не съм. Да, това съм го правил на времето, когато нямаше толкова много добавки. Сега при положение, че има чак толкова страхотни добавки на пазара-то всичко си пише на кутията.
Alternative Nutrition: Колко пъти на ден се храниш?
Любомир Димов: Храня се 3-4 пъти, гледам да не прекалявам, т.е. нормално се храня. Както казахме организмът се приспособява.
Alternative Nutrition: Има ли значение толкова много храненето за увеличаване на максималната сила или не е приоритет?

Любомир Димов: Не, не е приоритет-не е до храненето. Всичко е до тренировъчния процес. Много хора пренебрегват тренировките. Имало е дни, в които въобще не са яли. На времето, когато беше комунизма, какво хранене? Нямаше информация, нямаше добавки, нямаше нищо-поне ти знаеш. Тогава сме правили страхотни резултати. Това, което на времето сме правили и културистите-старите културисти, което сме го правили и ние-силовия трибой, в момента много момчета при наличието на толкова неща на пазара, пак не могат да го направят този резултат. Като погледнеш старите културисти са страхотни. Преди тренировката се базираше на методика. Сега вече на съвсем различни работи.
Alternative Nutrition: Какво ти даде спортът, изгради ли те като личности? И какво ще кажеш за младото поколение, което идва след нас? Нашето виждане не е много обнадеждаващо, след като виждаме какво става по илиците и по телевизията всеки ден. Нощните заведения са пълни пълнолетни и непълнолетни. Алкохола и наркотиците са на всякъде. Ти какво ще кажеш по този въпрос?

Любомир Димов: Поколението така се измени, че явно вече не им е приоритет спортът.Всичко е компютри, интернет и порно. Цялото поколение в наше време е обречено с това нещо. Нямат култура на хранене. Аз не познавам нито един, дори да е огромен, як културист или силов трибоец, който да е лош човек (да е тип мутра). Спортът много възпитава. Това е различен свят и много малко хора така като го погледнат отстрани, го разбират. И много пъти ме питат: „Добре, защо сега ходиш на състезания, ще вземеш един медал и какво?“ Но някак си човек се бори със себе си. Ясно, че повече влагаш, отколкото взимаш. Във всеки един спорт в България, с изключение на футбол и шахмат. Не може един нормален човек да си представи какво е вътрешното удовлетворение, примерно този труд, който си го правил 6-7 месеца и накрая отидеш и станеш първи, какво удовлетворение е. Дори да ти дадат грамота, какъв кеф е. Моите грамоти край нямат, аз не знам къде са ми. Купите са ми разпръснати в цяла София, имам в зали, в нас и къде ли не. Не е толкова до купата, колкото до моралното удовлетворение.

Alternative Nutrition: Ти спечели всичките титли в България от лег през последните 10 години. Имаш победи и в чужбина. Разбрахме, че участваш вече само на платени състезания с добър награден фонд. Какви са твоите планове за в бъдеще в състезателен план?
Любомир Димов: То няма да прозвучи скромно, но то аз ако не се похваля, няма кой да ме похвали. Сега ще ти кажа набързо моята кратка история-почнах 12 годишен, на 14 години отидох на първото състезание от лег и бих мъжете. Вдигнах 152 кг. Тогава имаше вестник „Работническо дело“ и ме обявиха за някакъв страхотен феномен в този вид спорт. Аз естествено че влезнах в залата, за да правя културизъм, да си оправя тялото. Бях страшно слаб. Имах някакъв страхотен комплекс, явно да направя нещо. Не мога да ям и няма качване на килограми.Тогава тръгнах в залата по вдигане на тежести на „Васил Левски“, на стадиона. Тогава ме видяха. Тогава тренираше професор Павел Добрев, тренираше помощник-треньора на Абаджиев-Веселин Стаменков, тренираха общо взето много хора, които в момента това поколение не ги знае. Имаше един страхотен гюлетласкач Румен Тубата. Общо взето, бяха много хора, силно казано, които се занимаваха професионално, но които са високо ниво. Аз бях най-малкият там. Пуснаха ме на състезанието-бих ги и тогава ме хванаха за ушите и ме повлякоха по пътеката за състезанията. Много малко години са ме изпускали от състезания-много травми съм имал, и много разкъсвания. Владимир Нейчев написа две книги по травматология само по мен, дето беше консултант в Олимп. Затова искам да кажа-никой не иска да мине по моя път. Тренирайте си за здраве и тонус. Тогава годините бяха други, сега са различно. Тогава нямаше какво да се прави. Това беше единственото нещо, с което можеш да излезеш от България да направиш нещо извън тъпото училище, защото няма какво да правиш. Сега при положение, че има толкова неща в този живот, е по-добре да се тренира любителски. Не съм аз единственият по силов трибой или по вдигане от лег състезател в България. Има много момчета, които са добри наистина. На 75 кг. бях силов трибоец и вдигане от лег много години. Качих на 82 кг. категория. Трудно се качва категория-трябва да уплътниш тази категория, за да си позволиш да се качиш нагоре. На 90 кг. също участвах. Късно почнах да ходя по частни състезания. Почнах да ходя навън на частни състезания с много добър награден фонд. Значи примерно като отидеш в Америка и си мислят, че американците са страшно здрави-напротив, в Америка има предимно3-ма, 4-ма здрави състезатели и то предимно в тежките категории. Там наистина има много силни, но не е това, което си мислят. Аз вдигах 5 години за Бундеслигата в Германия. Там нямах второ място. Имах само първи места, но не значи,че съм живял в Германия. Ходих на състезания и се връщах. В Швейцария съм вдигал 2 години по същия начин. Единствения българин съм с професионална карта по вдигане от лег. В Америка за съжаление не съм ходил, но имам много предложения, дори и в момента, но като им гледам резултатите-не е кой знае какво, това което вдигат. Има различни федерации-има такива, които са със забранени фланели за Европа-те не че са забранени, фсяка федерация си има изисквания. Аз съм ходил на много частни състезания, на които няма задържане на щанга в долна точка. Всеки си определя правилата. Ако ние с теб направим състезание, ние с теб ще определим правилата. Ти се нагласяш спрямо техните състезания. Най-голямото ми постижение беше в Унгария пак типично забранени фланели за България: 285 кг. на 82 кг. категория. С нормална блуза като рекорд имам 235 кг на 80кг. категория. Аз не целя рекорди, основно се гледа първо място, защото за рекорд никой не ти дава пари. Както бяхме примерно в Пловдив, ако си спомняш, гледаш под теб човека и спрямо него можеш да сложиш 2,5 кг. отгоре и това е. Остаряхме за рекорди. За в бъдеще чакам оферти пак от Чужбина. Губи си смисъла в България да се вдига. Подготовката за едно републиканско състезание в България и едно състезание, което е навън е 1:1 като финанси, като време и като труд.
Alternatiwe Nutrition: Колко пари струва горе-долу на месец?
Любомир Димов: Ами в пари е много сложно да го изчислим-значи фланелката ми е 220 долара. Повече от две състезания не можеш да я използваш тази фланела. Храненето си е хранене, Не,не е скъп нашия спорт. Просто трябва да седиш в залата и да натискаш-това е цялата работа. И естествено, добавките. Има вече такива добронамерени фирми, които спонсорират състезателите в нашия спорт. Да това ни спестява много, защото една подготовка с протеин, с витамини, с креатин, с всички неща, които са ни необходими, някъде излиза около 500-600 лева на месец, което за някои не е кой знае колко, но за един състезател не е малко. Проблемът е, че в България няма закон за това нещо и не могат да се оправдават на фирмите тези неща, които се дават на състезателите. Аз познавам много състезатели, които абсолютно нищо не взимат от нито една фирма.